Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1,147 метра надморска височина. Разположен е на юг от София и без съмнение преставлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, красива природа наоколо, архитектура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите - Мусала (2925 м.) е малко по-далеч - на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения. Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през 10 век, по време на царуването на Цар Петър (927 - 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, всъщност е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.
Манастирът се е радвал на голям респект и привилегии още откакто е създаден. Всички наши царе от Иван Асен II (1218-1241) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378) са правели големи дарения. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в. Съживяването му започва в края на 15-ти век. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от 18-ти и 19-ти век дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София). В днешния си вид манастирът датира от 19-ти век. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса - впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век. Целият комплекс е доста впечатляващ поради своите размети. Четириетажната жилищна част се състои от не по-малко от 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Кухнята е интересна заради своите наистина огромни съдове. Екстериорът на комплекса е не по-малко впечатляващ със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци и напомня повече на военно укрепление отколкото на манастир. Веднъж прекрачили комплекса, препоръчително е да се посети и манастирския музей, който съдържа уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя създател. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си.
Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо поробителство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.
Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.

Благоевград, (старо име Горна Джумая и Скаптопара) е град в Югозападна България. Той е център на Област Благоевград и на Община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета - Югозападен университет "Неофит Рилски" и Американския университет. Градът се намира близо до Гърция, Република Македония и Сърбия, и има лесен достъп до столицата на България - София, която е разположена на 100 километра в северна посока. Покрай Благоевград минава международен път Е-79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция.
Благоевград е общински център с богата история. Намира се на в Благоевградската котловина, на 400 м надморска височина. На изток от него е Рила планина, а на запад - Влахина планина. През IV в. пр.н.е тук зараждаща тракийска цивилизация. Топлите минерални извори стават център на тракийското селище, към което по-късно се насочват римските завоеватели. След османското нашествие през XV век градът мнoгoкратно сменя името си - Дюма Базари, Дюма, Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая, но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено мюсюлманско население. Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство. Името Джумая означава петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен ден. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин от село Маролево намерил тук загубения си болен кон, който оздравял от минералните извори.
Градът е разположен по двата бряга на р. Бистрица край международния път Е 79.
Най-силно впечатление на гостите прави уникалното съчетание на старинна и съвременна архитектура. Със сигурност обаче най-голямата забележителност на града е възрожденският квартал "Вароша". Макар че днес ще го видите в обновен вид, тук са запазени автентичният облик на къщите и тесните калдъръмени улички. В квартала са приютени Държавният куклен театър, художествената галерия "Станислав", многобройни пъстри ателиета на художници и колоритни дюкяни на занаятчии.

Банско е китен планински град, разположен в подножието на Пирин планина, откъдето започва Националния парк "Пирин", на височина 925 м. Известен е с оригиналната си самобитна архитектура, живописни двукатни каменни къщи и цветни градини в малките дворове. иконописна и дърворезбарска школи, с многобройните си хотели и механи. Възникнал е в X-XI в. в резултат на групирането на Банските махали върху основите на старо тракийско селище. В средата на XVIII в. е голямо и богато селище с развити занаяти, търговия и изкуство. По това време се оформя Банската художествена школа, която разнася славата на банскалии на Балканите и Централна Европа. В много от българските градове има останали паметници, дело на банските майстори.
Градът е известен с неземните красоти на Пирин, с многобройните си хотели и механи и чудесните условия за летен и зимен туризъм, с неповторимото гостоприемство на своите граждани и великолепните старинни пирински песни. Това е най-новият ни планински и климатичен курорт, разположен в красивата Пирин планина, снеговалежът е обилен, а снежната покривка достига до 2 м дебелина. Природата е изключително красива, а близостта до старинния град-музей Банско превръща курорта в предпочитано място за отдих.
Банско не е само зимен курорт. В града има повече от 140 паметници на културата, поддържани от най-добрата музейна мрежа в България. Местните хора разказват с удоволствие историята на прочутата Банска иконописна школа, организират фолклорни демонстрации като хайдушкото отвличане или придружават гостите по някой от многобройните природни или културни опознавателни маршрути. Десетките механи предлагат вкусни местни специалитети.
Банско е идеалният изходен пункт за опознаване на Разложката долина.
Курортът има ски-писти за всички категории - от начинаещи до майстори. Обслужва ги добра мрежа от ски-лифтове и влекове. Пистите са обезопасени и отлично поддържани. Има добро ски-училище и ски-гардероб. Особено приятни са вечерите в многобройните механи, предлагащи типичните бански чомлек, старец, капама и суджук. А разходките из стария град ще оставят у вас незабравими спомени.