Арбанаси (310 жители) е едно от най-живописните стари селища в страната. Oбявено e за архитектурен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт. Арбанаси се намира на високо скалисто плато, с неповторим изглед към средновековната част на старата българска столица Велико Търново - 4км. Селището е основано в началото на 13 век от български боляри и големци с 2000 жители. През втората половина на 17в. и до края на 18в. Арбанаси достига своя икономически разцвет - селото има над 1000 къщи, а населението му е от видни фамилии, които търгуват с Италия, Австро-Унгария, Русия, Влашко, Индия. Развиват се редица занаяти като златарство, медникарство, ковачество, отглежда се копринена буба. За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и църквите, строени в годините на възход на селището. Отличава се с монументални къщи-запазени 144, църкви - 5, манастира - 2, с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през 13-18в. Тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е посещаван не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. Днес старинната атмосфера е елегантно съчетана с модерно туристическо обслужване. Къщите-крепости впечатляват със суровия си външен вид и високи каменни огради, които силно контрастират с китните дворове и неповторимия уют и удобство на интериора. Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезби, стените са декорирани с гипсоелементи, изписани с цветя. Особено красиви са запазените 7 черкви от 17 в. със здравите си високи зидове, малките прозорци и непристъпните оковани с желязо дъбови врати. Те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището - почти лишени от външна украса, вътре черквите са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби и живопис.

Велико Търново се намира в централната част на северна България. Велико Търново е третата поред столица на България. Братята Асен, Петър и Калоян създават Второто българско царство през 1186 година с център Велико Търново. Градът е разположен на няколко хълма, най-известните от които са "Царевец", "Трапезица" и "Света гора". На "Царевец" е живеело царското семейство. Там се е намирал двореца на площ от 5000 кв.м, в чийто двор се е намирала църквата, в която царското семейство е отправяло молитвите си към Бога за благоденствието на народа си. На този хълм се е намирала и патриаршията, църквата, в която патриарх Евтимий отправя заветите към бъдещето и народа си. Нейната камбана е била толкова голяма и тежка, а звънът и плътен и силен, поради което се е превърнала в легенда. Легендата разказва, че при опожаряването на града през 1393 година, при падането си, камбаната се е заровила толкова надълбоко, че никой не можел да я достигне. С течение на времето величието на камбаната било забравено, но винаги когато градът е преживявал някакъв успех или катастрофа, хората са дочували нейния плътен звън, идващ от дълбините. В подножието на "Царевец" се намира и историческата църква "Св. четиридесет мъченици", в която намират вечен покой царете на някогашната славна държава. На съседния хълм, "Трапезица", са живеели болярите - българската средновековна аристокрация. На този хълм, освен крепостите и замъците на болярите, е имало и много църкви, почти толкова, колкото са били и болярските домове. Таен проход е свързвал през реката Царят с неговите верни люде. На хълма "Света гора" се е намирала Търновската книжовна школа, ръководена през XIV век от патриарх Евтимий. Книжовната школа е била символ на културния подем през XIII - XIV век. От нея излизат много надарени книжовници и иконописци.